Човек не се отличава ни най-малко от животните в своята потребност от лично пространство. Стремежът периодично да се насочват към своето лично убежище е заложено в програмата на повечето бозайници, птици, земноводни, дори насекоми. Едни си приспособяват за тази цел естествени укрития, други си ровят дупки, трети си вият гнезда и т.н.

Затова и съвсем не е случайно, че децата на 5-7 години започват да си строят домове от възглавници и други подръчни средства, те обичат да си строят къщи по дърветата или “пещери” в храстите. По този начин реализират естествената си потребност от лично, недостъпно за другите пространство.

Всеки се нуждае от свое персонално “ъгълче”, което създава колкото усещане за безопасност, толкова е и необходимост за отпускане и възстановяване на силите. Функцията на личната територия в повечето случаи разбира се изпълнява домът. Въпросът е колко голям трябва да бъде той, за да се чувстваме комфортно?

Минимизация на пространството

Най-известният обитател на минимална територия вероятно е Диоген. На него са му стигали: първо, бурето и второ – “наглостта” да излиза от него и да дава указания на Александър Македонски.

Първо място сред съвременните архитекти, изобретили начин за построяването на дом върху една педя място, в който човек може да се чувства комфортно, заемат несъмнено японците. Японският архитект Кисе Курокава създава зданието Накагин Тауър, състоящо се от жилищни капсули, в които човекът може да се побере само в седнало или легнало положение.
Общата площ на жилището е... 4 х 2,5 метра.
Накагин Тауър е построен през 1972 г. и е един от първите “капсулни” жилищни проекти. Според идеята...