... ако снима водопадите и вировете, скалните прагове, ерозионните улеи и котли. Това са места, които иначе са недостъпни – скалите тук се доближават една до друга, а долу водата е издълбала причудливи форми в камъка.

Преди няколко години тук са направени дървени мостчета над водопадите и сега човек може да се разходи с ръце в джобовете – без да има нужда нито от въже, нито от седалка или каквато и да е друга алпийска екипировка.

В началото на каньона е въпросният "Зелени вир" – тук има малък водопад, реката излиза от теснината и се разлива широко в спокойно зелено езеро. Над пътеките е заслонът Меча дупка – малка пещера, с една-единствена зала, с широк вход, пред който има остатъци от огнище.

Привечер Зелени вир изглежда красиво и страшно място – с белите скали, надвиснали над зелената вода, с изпопадалите букови листа, които плуват като лодки в езерото. За съжаление дори през лятото тук няма много деца, които да скачат във водите на вира. Но пък бабите тук все още са оптимисти – по техни сметки през следващите години щяло да стане модерно трънчани да си градят вили тук. И заедно се смеем на идеята, че засега – трънчани, пък догодина – и останалите.