Село Трънска Банкя се намира буквално в дупка – през лятото тук е прохладно и свежо, но през зимата слънцето се скрива още в четири часа, а снегът се задържа с месеци по сенчестите места. Пътят плавно се спуска в дъното на дълбока долина и предизвиква писъци у по-страхливите и повръщане при децата. Долу в ниското се открояват няколко къщи. Но няколко къщи наистина – пет улички, които се обхождат за десет минути. Макар че човек може да остане тук с часове.

Една от бабите, с които се засичаме по пътя, хвали местния климат – никой не се разболявал, децата не настивали, въздухът е свеж. Всичко това е вярно, с изключение на факта, че деца тук има само през лятото. През останалото време местното население се стопява до десетина души. А и бабата се оказва от София, по-точно от Надежда.

Хора може и да няма, но пък има хубави гледки, каньон и минерална вода. Даже нещо повече - обясняват ни, че тук е открит първият минерален басейн още преди стотина години. Което може и да е така, но след малко повече разпитване, историята се оказва по-завъртяна.

Първо минералната вода е открита през 1906 г. – местните хора видяли, че на едно място се вдига пара от земята и след доста чудене какво кара земята да бълва дим и дали това не е предзнаменование на нещо по-страшно, решили въпроса кардинално – взели кирка и разкопали мястото. А отдолу се показали стари тръби на римски водопровод, който хващал минералната вода и я отвеждал в стар басейн...

Ето защо онова твърдение – нашият басейн е първият в България - е малко условно. Защото се оказва, че топлата вода е била открита много отдавна. Тя е слабо минерализирана, почти хладка и децата отказват да повярват, че...