... е минерална.

А от нашата осведомителна агенция – местните баби, научаваме, че тази вода лекувала очни болести и редовно можело да се види как колите спират до чешмата, хората слизат и започват усърдно да мият лицата си. "Наистина помага", твърдят жените.

Някога до това място се е стигало трудно – човек е трябвало да обяснява какво ще търси из тия пущинаци, за да му издадат открит лист. Река Ябланица всъщност служи за гранична бразда: оттатък е сръбско, отсам – българско. Преди време хората идвали да гледат следната забележителност в селото: границата преминавала през последната къща. Буквално. Едната стая е тук, другата - в Сърбия. Къщата от години е запустяла, почти рухнала и драма отдавна няма.

Сега заварваме рибари да клечат ту от тази страна на реката, ту от другата, та до последно не стана ясно какви са. А някак не върви да ги разпитваме, защото тук хората непрекъснато са били разпитвани – откъде си, къде отиваш, защо...

Все пак питаме къде започва пътят за Зелени вир. Силно казано път – по-скоро става въпрос за пътека.

"Ей там" - посочва ни баира с ръка един дядо и веднага счита разговора за приключен. А темата за Зелени вир му е абсолютно безинтересна. "Камънак!" - казва и вдига рамене.

Каньонът на река Ябланица е почти неизвестен. Някак все е оставал в сянката на ждрелото на река Ерма. Истината е, че за няколко часа стабилно ходене двете места могат да бъдат обиколени и тогава сравненията кое е по-хубаво стават безсмислени.

Скалният пролом, който водите на река Ябланица са издълбали, е дълъг не повече от два километра, но това разстояние може да се мине за часове. Особено ако човек се спира и наднича зад всеки камък, ако...