психология

Работохолизмът като диагноза



Работохолизмът като диагноза

Не е нужно да напускаме работа, за да се справим с проблема

... грижата за здравето си.
Претоварването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик, но именно това е в основата на проблема. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а “просто работливият” човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.

Между работохолизма и алкохолизма има доста общи черти. Например както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, за да може винаги една да му е под ръка, така и работохоликът използва всеки свободен момент – дори докато изчаква опашката за тоалетната, за да си провери мейла.

Други отличителни черти на работохолика са:

• Нежелание да се прехвърля работа на другите – работохоликът иска да контролира всичко и да знае всичко, което се случва;
• Пренебрегване на живота и на останалите хора извън работата – той не вижда смисъл и не може да разговаря за нищо друго освен за своята работа, в краен случай – за тази на другите.
• Опит да превърне дори и хобито в работа.

Работа и пак работа! Никакви забавления!

Работохоликът изглежда мечтания от всеки началник служител – идва рано, стои до късно, не ползва отпуск, взема си работа за в къщи. Но така е само на пръв поглед. Работохоликът поема повече работа от това, което всъщност може да свърши и то качествено, не може да делегира задължения към колегите си, не е сопособне да работи в екип, много често е по-дезорганизиран от повечето си колеги.

Още една характерна черта на пристрастеността е, че човек не може да осъзнае вредата, която си нанася – работохоликът няма да поиска отпуск, дори когато вижда, че работата му не върви заради преумора.

Опасен ли е за здравето работохолизмът

Като...

галерии