... на данните на молекулярната генетика предполагат например, че генът О представлява мутация на гена А, която се е появила след формирането на трите други кръвни групи.

Четирите основни групи - О, А, В, АВ се различават от присъствието на особени молекули - аглютиногени на повърхността на еритроцитите и аглютините в плазмата на кръвта и именно те отговарят за слепването на еритроцитите.

Съществуват отделни белтъчини, например лектините, които са способни да инициират този процес. Първият лектин - рицинът (белтъчина от токсичния екстрат на семената на рицина - Ricinus communus) е открит от д-р Герман Питър Щилмарк (1860-1923) в Дерптския университет в Естония. Ученият е открил способността на токсините да предизвикват аглютинация, т.е. слепване на еритроцитите.

Лектините се съдържат не само в растенията. Лектините на някои микроорганизми - стрептококите, живеещи в устната кухина, водят до образуването на т.нар. зъбен камък. От друга страна, лектините на микроорганизмите, обитаващи тънкото черво на човека и животните, са крайно необходими - без тези белтъчини тялото губи преградата пред достъпа на вредните патогенни микроорганизми.

Според д-р Д`Адамо, лектините, които се съдържат в храната, се прикрепват към лигавицата на стомашно-чревния тракт или постъпват в кръвта. Всеки лектин може да предизвика аглютинация на клетките на кръвта от определен тип. В зависимост от това къде се фиксират лектините, могат да се развият някои болести, например цироза на черния дроб, нефросклероза, колит.

Д`Адамо не е в състояние да обясни, защо по-голямата част от хората не изпитват симптоми на подобни аглютинови болести в резултат на употребата на...