... нямаше да се налага да се събуваме като стигнем горе на мрамора…

Мавзолеят е строен в продължение на 22 години между 1631 и 1652 г. от повече от 22 000 строители. Белият мрамор, от който е направен, бил най-скъпият и качествен по онова време. Пренасяли го постепенно с 1000 слона, всеки от които можел да влачи 2, 25-тонен блок. 28 различни скъпоценни и полускъпоценни камъни като яспис, лапис лазули, карнеол, малахит и др. красят фасадата и вътрешността на мавзолея. По мавзолея са изписани с яспис части от 15 сури от Корана.

Има една легенда, която разказва че на строителя на купола са били отрязани ръцете, за да не може да повтори произведението си. Преди това обаче той успял да остави като следа от себе си на глед незабележим дефект, който и до ден днешен не може да бъде отстранен – когато вали, от купола се процеждат капки дъжд.

От дясно на мавзолея има величествена червена сграда, използвана навремето за Къща за гости, ако мога така да се изразя. Тука са отсядали кралските гости.

След като нахлузихме калцуните, вече можеше да продължим към входа на мавзолея. Тук блъсканицата беше голяма, поради големия брой прииждащи туристи. По-голямата част от тълпата се състоеше от индийци, които са не по-малко шумни от европейците и особено като се вземе предвид по-големия брой деца, които имат си представяте за каква глъчка става дума. Но това поне ни върна в действителността.

Трябва да спомена, че индийците са големи националисти, обичат си културата и паметниците и дори и в тези жеги намират време и средства и посещават такива места.

Вече сме пред входа. Пускаха туристите на части, защото пространството вътре е сравнително малко и да не стават...