Всеки ден може да се случи да забравим къде сме оставили ключа, в колко часа е срещата ни, кога да вземем детето и т.н. Тези житейски ситуации ни напомнят упорито, че паметта ни не е съвършена.

Умението на човека да запомня е предизвикало интерес още в Древна Гърция, където е била почитана Мнемозина - богинята на паметта. В античната философия паметта се е тълкувала като дар, доближаващ човека до света на Божественото - Платон я е смятал за основна способност на душата.

Към паметта трябва да се отнасяме внимателно, съветват специалистите днес. Тя може да бъде както капризна, така и услужлива в отговорен момент.

Закони на паметта:

1. Паметта не трябва да се тренира както се тренират например мускулите. Безсмисленото “зазубряне” на материала не води до изграждане на навика да се учи по-лесно и по-бързо.
Системните умствени упражнения могат да позволят да вникнем по-дълбоко в същността на фактите, по-лесно да се ориентираме. Те способстват за появата на навици за рационално запомняне и припомняне. Дори в зряла и по-напреднала възраст може да се постигне подобряване на паметта, ако се използват разумно нейните субективни заканомерности.

2. Необходимо е да се получи дълбоко, точно и ясно впечатление за това, което трябва да се запомни.

3. Тъй като впечатленията са пряко свързани с въображението, то всички начини, позволяващи да се развива фантазията и образното мислене, могат да се окажат полезни и за запомнянето.

4. Сравнително обикновените събития в живота, които правят особено силно впечатление, могат да се запомнят веднага и да изпъкват в съзнанието много ясно и отчетливо дори след много години. По-сложни и по-малко...