Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове, селото придобива световна известност.

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в. пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (тогавашно Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през ХV в.

През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществувала до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Тук бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, където е основал революционен комитет. По-късно селото взело масово участие в Априлското въстание и дало много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището.

Разграбено е цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой било избито, друга част се преселила в Северна България и по-голямата част се върнала на старото...