Ивановската обител е една от най-известните групи скални манастири в Добруджанския район. Духовното светилище се издига на 32 м височина и предоставя едно уникално усещане и пренасяне в годините на Второто българско царство. В манастирите е запазена стенна живопис, датираща от 13 и 14 век.

Попаднеш ли между стените, изписани с библейски сцени и евангелски образи, усещаш значението и силата им през вековете за съхраняване на българската култура, предаде КРОСС.

Манастирите са средищата, допринесли най-много за развитието на книжовната дейност и запазване на езика, като отличителен белег за българския народ в трудните векове на Средновековието, а по-късно и по време на Българското възраждане. Стенните живописи са вид изкуство, което и днес успява да внуши и насочи човека към правилните и добри постъпки.

Интересен факт е, че според най-древната традиция, манастирите трябва и се издържат през вековете от ктитори – нещо, което трудно може да се спомене и днес. Липсата на материална подкрепа се оказва сериозен проблем на историческото ни наследство.

Басарбовският скален манастир подобно на Ивановския комплекс е устоял, както на най-трудните периоди от българската история, така и на съвременните грижи и проблеми. В момента той е изключително облагороден, което се дължи на дарители и на трансгранична програма за сътрудничество на Русенската митрополия и Епископия Гюргево в Румъния, на стойност 1 млн, 500 хил. евро. В резултат е започнато да се изгражда църква, която до края на 2011 г. вече ще бъде открита с името „Св. Преображение”.