На всеки друг освен на Жулиет Бинош сив плетен пуловер, завързан широко около врата и с вълнени ръкави, клатещи се като съсухрени ръце от гърлото, би изглеждал абсурдно. Но това е най-известната днес актриса във Франция; жената, която е погледнала Холивуд, свила е рамене и е казала не; жената, която, приемайки на фестивала в Кан миналата седмица своята награда за най-добра актриса в “Точно копие”, бе украсила своята бяла бална рокля с голям знак с името Джафар Панахи - ирански режисьор, пратен в затвора за това, че “правел грешния тип филми”, и освободен под гаранция няколко дни след фестивала немалко и благодарение на кампанията на Бинош.

“Като актриса смятам, че винаги има политически последствия” – размишлява тя, когато я питат за сълзите, които е проронила на червения килим, - “и правенето на филм с Абас Киаростами (иранският режисьор на “Точно копие”) също е политика, затова няма нужда да добавям нищо повече. Последствията трябва да се поемат в името на избора на работата”.

Въпреки продължителното ухажване от страна на Холивуд (46-годишната актриса е отказала роли в “Джурасик парк” на Спилбърг и в “Мисия: Невъзможна” с Том Круз) и красотата, за която подсказва и детският й прякор La Brioche (като ученичка, родената в Париж дъщеря на театрален режисьор и актриса е смятана за толкова красива колкото и... прясно опечен хляб), изборът на Бинош на филми, в които да участва, все още е обвързан с обмисляне и обосновка. През кариерата си тя е работила с някои от най-популярните сред публиката режисьори като Жан-Люк Годар, Кшищоф Киешловски (“Три цвята: синьо”) и Ласе Халстрьом (“Шоколад”), спечелила е “Оскар” за ролята си в...